Google Tag Manager --> Google tag (gtag.js) -->

Българиада - откъси от този роман

  • Кат. номер: 12

                         ОТКЪСИ ОТ РОМАНА БЪЛГАРИАДА 

                                        

Подобен хаос съществуваше в много други предприятия, в цялата страна. Държавните предприятия трябваше да се трансформират в еднолични търговски дружества. Нерентабилните предприятия трябваше да се ликвидират. Говореше се, че малките ветеринарни диагностични станции ще бъдат ликвидирани. Ще останат само по-големите станции и институтите с научна и диагностична дейност. Кога ще стане това? Работещите в станциите не знаеха още нищо конкретно. Имаше закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Засега в ямболската ветеринарна станция действаше само законът на директора и на Големия, председателя на Селско-стопанска академия, които правеха каквото си искат. Те знаеха, че малките диагностични станции ще бъдат закрити, така че имаха зелена улица да правят с тях каквото си поискат, докато тези станции са държавни предприятия.

По-късно този повсеместен хаос щеше да стане съвсем неуправляем заради байганьовщината, корупцията и слабото правосъдие, които щяха да доведат страната до безнадежден икономически и политически батак.

Тези приятни явления на родната сцена по-късно, след въвеждането на валутен борд в страната, щяха да бъдат обобщени кратко и точно от телевизионното предаване „Каналето“.

„На тригодишното ни споразумение с Международния валутен фонд му липсват първите седем години.“

В България щеше да бъде въведен валутен борд и Международният валутен фонд щеше да подкрепи икономическите реформи, които бяха доста закъснели, заради липса на „първите седем години“ от възпитанието на това общество, стремящо се към демокрация и пазарна икономика. В плодородната почва на първоначалния хаос поникнаха много плевели. Роди се българската олигархия. Някои хора просто се събудиха богати и ставаха все по-богати. Народът все повече обедняваше.

            ДРУГ ОТКЪС

Мизерия и глад. Умираха хора в болници, в домове за социално слаби и сираци, по улиците, в срутени сгради. Лумпени просеха пред църквите и по площадите на градовете. Приличаха на статисти в мрачна драма.

Червеното правителство на Българската социалистическа партия /БСП/, обвинявано за това бедствено положение в мирно време, беше все по-нежелано на политическата сцена.

Ана подаде вестника и върна рестото на клиента си. Работеше на един вестникарски пункт, където печелеше малко, но поне информация от вестниците получаваше безплатно.

Дните на хората започваха с надеждата за някакво чудо, което да сложи край на тази безизходица. В това босоного лято имаше нещо възбуждащо въображението, някакъв заряд от енергия, който се вливаше в душите на хората и се трансформираше във воля за промяна.

Ана се опитваше да се настройва положително. Не беше чак толкова хубаво преди, затворена сред четирите стени на лабораторията. Вярно е, че обичаше тази изгубена работа, но… Само да мине главоболието ѝ след тази двадесет и пета иглотерапия и... привет широки светове! Тези свирепи болки, причинени от тригеминалната невралгия продължаваха вече осма година и заради тях животът беше едно усилие без отдих.

В тези тихи, мъгливи от жегата летни следобеди улиците на града пустееха, но сякаш бяха постоянно в напрегнато очакване на нещо. Край църквата Свети Никола караулеха неизменно просяците.

На широкия площад между общината и театъра, някакъв луд, сух като чироз, побъркан сигурно от глад, скандираше нещо несвързано. Гласът му, попарен от жегата, заглъхваше като в урва. Една жена с тетрадка и химикал се присъедини към неговото недоволство и започна да събира подписи за нещо, кой знае за какво, сигурно за оставка на правителството.

Един мъж пред вестникарския павилион на Ана каза, че онези двамата са луди и че всички действия срещу правителството трябва да се съгласуват със синдикатите.

„Синдикатите… - помисли скептично Ана. – Какво правят местните синдикати? Чакат инициативи спуснати централно. Чиновнически манталитет от близкото тоталитарно минало.“

Скоро центърът на града се оживи. Две журналистки от местния клон на Дарик-радио, търсещи пиперлив материал, обградиха с внимание жената, събираща подписи.

Улиците се изпълниха с хора, приключили работния си ден. От бистрото пред киното нахлуваше вълна след вълна, като мощна стихия, музиката от филма „Коса“ и бунтуваше душите.

Дните бяха много горещи дори и в късните следобеди.

                      ДРУГ ОТКЪС

Ана не разбираше добре какво има предвид авторът на тази статия като пише, че приятелските кръгове на управляващата БСП филтрират печалбите на държавните предприятия и така предприятията внасят в бюджета допълнителни дългове, вместо приходи. По-късно една статия във вестник „Капитал“, в броя от 30 октомври 1999 година, щеше да ѝ разкрие механизма на това ограбване на държавните предприятия от приятелски на властта групировки. Щеше да научи какво представлява „системата на паяка“ за източване на печалбите на държавните предприятия, чиято приватизация е била умишлено забавена, именно с цел да бъдат доведени до фалит и после, когато тези предприятия бъдат обявени за приватизация, да бъдат купени на безценица от кредитните милионери, с необезпечени кредити. По „системата на паяка“ дадено държавно предприятие се поставя в услуга на големи частни търговци и производители, с които сключва неизгодни договори и сделки. Завишава се цената на влизащата в предприятието суровина, а се занижава продажната цена на продукцията. По този начин на входа и на изхода на държавните предприятия застават силни частни фирми, които реализират големи печалби и довеждат умишлено държавното предприятие до фалит. Всичко това се прави със съдействието на директорите на тези държавни предприятия и независимо от това, коя партия е на власт. След приватизиране на предприятието се учредява ново предприятие със старото ръководство.

Какви виртуозни, крупни грабители! Не някакви си там кокошкари, които лесно попадаха зад решетките. Всичко това е започнало още в началото на 1989 година, още преди началото на прехода към демокрация и пазарна икономика. Това ограбване на предприятията започва на законна основа, с Указ 56 за стопанската дейност, чрез който лица близки до Българската комунистическа партия и Държавна сигурност са поставени на входа и изхода на държавните предприятия като частни търговци, които да присвояват печалбите и да национализират загубите.

Икономистите се опасяваха, че при значителни бюджетни дефицити и обезценка на лева през следващите години относителният дял на лихвата по държавния дълг може да превиши 25 – 26%, което не е по силите и на най-мощните икономики.

Инфлацията растеше и преразпределяше доходите в посока от народа към държавата-партия и приятелските ѝ кръгове. Чрез механизмите за производство на инфлация необезпечените кредити на кредитните милионери се погасяваха за сметка на народа, който все повече обедняваше.

Търпението на народа се изчерпваше. Растеше рейтингът на новия кандидат президент и надеждата, която се възлагаше на силната му, будеща доверие личност.

                                               ДРУГ ОТКЪС

„Притури се планината“/6/. Звуците на песента се стелеха над свъсения, онемял площад и пропиваха душите на хората, изсушени сякаш от пожар. Те рукваха от безнадеждността в очите на бездомника пред „Безистена“, плъзваха по площада към протегнатите за милостиня детски шепи, препъваха се като бързей в питащите им очи, после настъпваха напред решително с навдигащ се от дълбините им бунт, за да се гмурнат накрая в една безбрежност от отчаяние и омерзение – труп на бездомник в порутена стара къща, починали от глад деца в сиропиталища, някаква сянка, подобие на мъж, несвързано скандираща нещо пред общината, поръчкови убийства, доволни господа в лимузини, продажни служители на Темида.

„Притури се планината,

че затрупа два овчеря,

че затрупа два овчеря,/

два овчеря, па другаря.“/7/

Последните акорди на модерния аранжимент на песента заглъхнаха като осъзната истина за погром и носталгия по отминала нежност. Изнурени, самотни, сетни стъпки в шествие от самота влачеха края на този задъхан век към третото хилядолетие.

Отвън, на масите пред бистрото, от което долиташе тази песен стояха двама-трима ранобудни мъже, пиеха кафе и четяха вестник.

Предстояха президентски избори в края на октомври. Икономисти предвещаваха задълбочаване на кризата и най-тежката зима досега след 89-та година – началото на прехода към демокрация и пазарна икономика - зимата на 1996 година. Говореше се за оцеляване. Бяха минали седем години от обезглавяването на тоталитарния змей, който отпуши дупката на пещера, дявол знае с още какви змии и гущери пълна.

                         ДРУГ ОТКЪС

Сякаш не беше обществена тайна, че съдебната власт е корумпирана и бездейна. Хората трябваше да пазят тази тайна, да не говорят за нея, защото иначе съдиите или обидени длъжностни лица ще ги съдят за обида. Така целият народ ще бъде осъден и изпратен в затвора. Отвън ще останат само обидените съдии и длъжностни лица и техните приятели, крупните престъпници, които имат възможност да дават по-големи подкупи или да правят услуги. Тези полезни хора ще си услужват един на друг. Ще имат само един проблем. Кой ще ги храни, кой ще произвежда блага, ако хората са избягали в чужбина, защото в България може да попаднат в затвора или да умрат от глад безработни или с мизерни заплати?

Например, свинските бутове в страната намаляха така драстично, че се наложи да се внасят повече, защото явно имаше кой да ги яде, без да плаща, но нямаше кой да ги произвежда заради това съсипано животновъдство. Един свински бут е просто невинен подарък за полезни приятели. Не е подкуп.

В затвора оцеляването може да е по-сигурно, та може и да е държавна политика това. Нали такъв е сега девизът: „Да оцелеем!“ Не е лоша тази идея. Да се настани народа удобно по затворите, за да не пречи на полезните хора, на престъпниците, на съдиите и на прокурорите да си другаруват и да  си живеят спокойно живота.

                               ДРУГ ОТКЪС

Началото на „новия верен път” за Ана положиха служителите от Регионалната дирекция за социално подпомагане, които ѝ спряха помощите за ток и вода и паричните помощи, защото баща ѝ имал земя.

Ана беше добила право на социална помощ през последните три месеца. После Министерството на труда и социалната политика проведе акция за проверка на действителното имотно състояние и доходите на социално слабите и отряза помощите на много от тях. Най-лесно се вземат мерки за затягане на коланите на социално слабите.

Юрнаха се всеотдайни социални работнички на анкета по апартаментите на хората и с копойски хъс разбиха на пух и прах социално-слабия статус на половината от регистрирания свой контингент. Така с бързи темпове подобриха статистиката за благосъстоянието на народа.

- Пишете тук! Вила, кола, земя, какво имате?- нахвърли се върху Ана социалната работничка още от вратата в неделя сутрин.

- Имат майка ми и баща ми. Аз не ползвам абсолютно нищо от това – обясни Ана.

- Няма значение – каза припряно социалната работничка. - Нали сте едно домакинство. Такова сега е новото решение.

- За мен има значение –възрази Ана. - Направила съм декларация, че не ползвам нищо.

- Трябва да си декларирате имуществото! Вие грамотна ли сте? – изгуби търпение социалната работничка.

- Ами... Баща ми има „Трабант”. Родителите ми имат вила с малко земя и малка постройка, обявена за продажба.

- Пишете де, пишете! Те старите хора пишат по-бързо от вас. Колко квадрата е постройката?

- Ами, не знам.

- Е, как не знаете?– Поглед като към умствено недоразвит, който на всичко отгоре се опитва да те будалка..

- Не е моя. Нямам представа. Долу-горе, колкото тази стая, 16 квадрата.

- Не може да бъде.– Поглед, изпълнен с подозрение към Ана.– Добре, хайде пишете! По-бързо! Имаме по една минута на апартамент.

- Ама, чакайте! По една минута, за да ми припишете вили и коли, които не притежавам и които баща ми е обявил за продажба и то на безценица, защото там на тази вила няма ток и вода. С тези пари ще посреща своите си пенсионерски нужди, че знаете какви са пенсиите.

Социално слаб значи да замениш апартамента си за хляб и сирене и да клекнеш на Каргонския мост да просиш. Служителката обходи апартамента, за да види дали не го дават под наем и изобщо, няма ли нещо гнило.

- Такива са наредбите – нареждаше тя.

- По дяволите наредбите ви! Уволнена съм от работа абсолютно неправомерно...

- Тези неща...

- Не ви интересуват, нали? Там е работата, че никого не интересуват.

- Вижте, има си съд за тези работи. Моята работа е...

- Да ме подгоните като престъпник, като див звяр. Да ми спрете помощите, защото роднините ми имали „Трабант” и 16 квадратни метра постройка за изяждане. Пенсиите какво да броим.

- Земя имате ли?– Търпението на социалната работничка беше изчерпано.– Моята работа сега е тази анкета.

- Баща ми има...40 декара ли бяха, 18 ли му признаха при реституцията... Не знам. Осемнадесет... Казах ви вече, че аз не ползвам нищо от това и не питам.

- Ама това са си ваши проблеми. Държавата ли да ви плаща? Пишете – 40 декара.

„Държавата ли?! О, държавата, изобщо, ако я има, има да ми дава страшно много“ – кипна мислено Ана от възмущение при мисълта, че нито една държавна институция не попречи на директора на Районна ветеринарна станция да върши безобразия спрямо специалистите, работещи там. Районен съд и Окръжен съд, всички държавни институции дадоха право на директора да се разпорежда със станцията и с работещите в нея както иска.

Държавата трябваше да ѝ плати обезщетение за погазването на закона и на правата ѝ, но тя , разбира се, нямаше да плати нищо, а тези кокошки тук бяха толкова груби и безцеремонни, че сякаш това тяхно поведение се включваше в социалната политика на държавата за борба срещу хитрите социално слаби, които я ограбваха.

После се оказа, че реституираните земи на баща ѝ не били 40 декара, а 18, ама данните вече били внесени в компютър и се обработвали. Каква завидна експедитивност само. Де да работеше и съдът така. Де да работеха така държавните служители и в случаите, когато трябваше да помогнат на хората, а не да ги закопaят живи.

Тя не приличала на социално слаба. Така казаха чиновничките на Ана в Регионалната дирекция за социално подпомагане, когато тя отиде да съобщи за тази грешка относно притежаваните декари земя от баща ѝ. Цели заплати вземали социално слабите, с тези социални помощи, колкото техните заплати вземали, пък си спели до късно на топло; не можело да се поправя вече нищо в декларациите за имот, защото вече влезли в компютъра; никой не им държал ръката, с която пишат, за да попълнят формулярите; да са си отваряли очите, неграмотни ли били и т.н. и т.н. махленски разправии и накрая : „И 40 декара да са и 18, пак не ви се полага, нищо няма да получите.”– казано тъй тържествуващо злорадо, че чак смешно, ако ти е до смях и жалко, ако самият ти не си тъй жалък.

После въведоха промени в закона за целево подпомагане, според които не следваше да се вземат под внимание земите на роднините на безработния, но Ана трябваше да научи това по други пътища, защото, според госпожите чиновнички от Регионалната дирекция за социално подпомагане, те – Ана и родителите ѝ - не приличали на социално слаби.

– Какви женици идват... Закърпени, прегърбени – определиха предпочитанията си тези чиновнички.

Види се, всички в България предпочитат прегърбени. Човек трябва да има яка душа, за да понесе радостта, щастието и гордостта да се нарича българче, дядо Вазов. Добре, че повдигаха духа фейлетони като този във вестник „Трета възраст“ /14/ в началото на 97 година, които бяха смях на крачка от пропастта, в лицето на немилостивата съдба.

ДНЕВНИК

„Октомври, 1996 г.

Днес доядох българо-английския речник. Той ми стигна за хляб и мляко за три дни. Утре ще продам и англо-българския. Ще останат два дни до пенсията, които ще прекарам на разтоварваща гладна диета.

Ноември, 96г.

Избраните съчинения на Балзак в 24 тома ми платиха парното и тока. Толстой ми помогна за част от разходите за водата, а „Старецът и морето” ми плати телефона. За храна ще се обърна за помощ към Болшая советская енциклопедия. Дано някой се съгласи да купи някой том или да ми го плати с хранителни стоки. Боже, дали ще се намери такъв?

Декември, 1996г.

Никой не се интересува от сериозна класическа литература. За стотинки се продават Ал. Дюма, В. Юго, Ив. Вазов, Д. Талев. Минавам на гладна диета по метода на Лидия Ковачева, защото по този начин ще си оправя всички болести, без да трябва да купувам лекарства и храна.

Януари, 97г.

Чувствам се чудесно. Лек съм като въздуха. Нищо не ме боли. Само не мога да ставам, но и за какво ли да ставам? Парното е спряно, ток няма, телефона го откачиха, защото не съм го платил. В леглото е топло и нищо не ме безпокои. Колко ли дни трябваше да спазвам гладната диета на Л.К.?...

..........................

Когато го намериха кротко заспал в леглото си в началото на февруари, на голите библиотечни рафтове в стаята на пенсионера бяха останали само томовете на „Епопея на забравените” от Ив. Вазов и „Бай Ганьо прави избори“ от Алеко Константинов. На нощното шкафче беше отворен дневникът от който взехме тези редове.“

                      ДРУГ ОТКЪС

- Аз съм предприемач - каза важно Манев, а тонът му изразяваше съмнение, че ограничената главица на Ана разбираше, какво означава това. – Ти май нямаш ясна представа, какво означава това.

Новият шеф на Ана, господин Иван Манев, беше неин връстник, но вече беловлас. Беше предприемач, рожба на новото време, оказал се някак на точното място в точния час. Беше строителен инженер, привърженик на Съюза на демократичните сили, участник в приватизацията – първа класа мъж, фактор в града и в разни клубове и комитети и кандидат за кмет на града. Ана още не знаеше нищо за него и не подозираше, че неговото богатство не се ограничаваше само с този свинекомплекс, фалирал от заразни болести.

- Пука му на Манев, че свинекомплексът е фалирал. Той е богат като Крез. Той има и други животновъдни ферми, има металообработващ завод, бензиностанции, автостопанства, строителни обекти, земни площи, чейндж-бюра, кланици, какво ли не още.

Тази информация за благосъстоянието на Манев Ана получи от ветеринарния техник Радев и от счетоводителката Ирина. Те изглеждаха влюбени в своя шеф, горди с неговото богатство, с което сякаш искаха да подразнят и впечатлят новодошлата ветеринарна лекарка.

Както те очакваха, Ана остана много впечатлена от тази информация.

- Как е купил всички тези предприятия? – учуди се тя.

– И аз това се питам – каза дръзко ветеринарният техник Радев, за да покаже, че тук свободно се обсъжда произхода на богатството на шефа. - Откъде са дошли неговите капитали? Нали до вчера всички бяхме равни.

- Той е предприемач – обясни изискано счетоводителката, удивена от невежеството на Ана.

- Дали са му всички тези западнали предприятия, за да ги възстанови и да ги направи рентабилни – допълни ветеринарният техник.

„Някои се събуждат богати, а аз се събудих на 60.“ – Ана си спомни горчивия хумор в тези думи на Иван Кулеков, с които той отбеляза по телевизията рождения си ден.

- Кой ги раздава тези предприятия? – възкликна Ана. - Ще отида да си взема един свинекомплекс и аз.

„Ще взема например този, защото не ми се вижда възстановен, а направо фалирал – помисли тя. - Сигурно не е бил по-зле преди да го купи Манев. Аз мога да го възстановя по-добре от него. Какво разбира един строителен инженер от животновъдство?“

Сякаш отгатнал мислите на Ана, ветеринарният техник разясни, как се обсъждат и решават на високо ниво мерките за възстановяването на западналите предприятия.  

- Той си има консултанти, професори от ветеринарния институт в София. /15/ Има много полезни връзки. Помагат му.

В свинекомплекса върлуваше лептоспироза. Или нищо не се раждаше тук, защото свинете абортираха, или се раждаха мъртви прасета. Към всички проблеми се прибави и зърнената криза. Нямаше достатъчно комбиниран фураж за свинете. Един ден животните бяха почти на гладна диета. През този ден те бяха хранени само с трици.

                                    ДРУГ ОТКЪС

Европейският съд по правата на човека в Страсбург привлече вниманието на Върховния касационен съд на Република България върху необходимостта от преразглеждане на делото на Ана. Върховният касационен съд преразгледа делото през есента на 1999 година и отстрани грешката, предизвикана от документните измами на директора, писал недействителната длъжност в заповедта за уволнение на Ана. Ана беше възстановена на действителната си длъжност. Малко по-късно станцията беше ликвидирана като непригодна за съответната дейност и служителите – изпратени на трудовата борса.

 

Откъси от романа Българиада

Автор - Анюта Ангелова

Дата на издаване - 28.07.2019

Език - български

Категория - Художествена литература, роман

Copyright 2019 Anyuta Angelova - All rights reserved

 

 

 

 

 

 

_-_Copia_4.pdf
Изтегляне на електронна книга /DOWNLOAD EBOOK/
Покупка на книга печатен формат
Изтегляне на електронна книга /DOWNLOAD EBOOK/

You will find an English translation of this TAB on the FAQ page /13,14/

Електронна книга може да купите по два начина:

1. Чрез бутона КУПИ и попълване на формуляр за поръчка. На посочения от вас имейл ще получите имейл с приложен EPUB файл с избраната от вас електронна книга.

2. Чрез бутона ПЛАТИ И ИЗТЕГЛИ. Ще бъдете отведени в сайта на еPAY.bg. За да можете да ползвате услугите на този сайт, трябва да сте регистриран потребител в него. Можете да платите както с микросметката си в този сайт, така и с кредитна или дебитна карта, които ще свържете към тази сметка. 

След като заплатите избраната от Вас електронна книга, във формата за плащане ще пише - Извършено плащане. Кликнете върху бутона Продължи, който се намира най-долу на екрана. Той ще ви отведе на страница, откъдето ще можете да изтеглите файла с избраната от вас електронна книга.

За повече информация вижте секция FAQ. - Как да купя електронна книга?

ВАЖНО!!! Моите електронни книги са без DRM защита. Може да ги свалите във всяка секция на вашия компютър или мобилен телефон. За да отворите файла и да четете, ще ви е нужен четец за електронни книги Adobe Digital Editions и съответно акаунт /Adobe ID/ в ADOBE.COM, които ще получите безплатно. Вижте как да направите това в секция FAQ. - Как да чета електронна книга?

Друг подходящ четец е PocketBook Reader.

 

 

Покупка на книга печатен формат

Препоръчваме ви да купите книга печатен формат като изберете начин за плащане С НАЛОЖЕН ПЛАТЕЖ. Ще платите на куриера при доставка на поръчката.

Ревюта

( )

Оценете
Българиада - откъси от този роман
Вашата оценка
Име:
Заглавие на ревюто:
Мнение:

Грешка при изпращане на оценката.

Все още няма ревюта за този продукт
Добави Ревю

Вашето ревю беше изпратено успешно!