Google Tag Manager --> Google tag (gtag.js) -->

Апокрифна любов - откъси от този роман

  • Кат. номер: 14

                 ОТКЪСИ ОТ РОМАНА АПОКРИФНА ЛЮБОВ

 

Да живее в общежитие, вместо на квартира, ѝ се струваше много по-примамливо. Не само заради символичния годишен наем – проблем, който засягаше по-скоро кесиите на родителите ѝ. Щеше да има толкова много момчета и момичета на нейната възраст постоянно край нея.

Въртеше се в колата, докато изпращаше родителите си до булеварда и обхождаше с поглед района, който все повече ѝ харесваше. Студентите се движеха на групички от столовата към общежитията по пътеката край стадиона, по която се опитваше да се промъкне баща ѝ в нарушение на правилника. Беше толкова слънчево, ведро и оживено, във въздуха трептеше трескаво търсещо жужене и Ана не спираше да се върти на задната седалка в трепетно очакване, че този миг ще се случи нещо много хубаво и важно.

И тогава го видя.

Беше в гръб. Гледаше към студентското игрище и махаше на някого. Немирното сърце на Ана заподскача. Колата отмина бързо. Не видя добре лицето му, но фигурата не би могла да сбърка с друга. Беше толкова захласната, че пропусна покрай ушите си една забележка на майка си: „Такова да ти се яви насреща нощем...“. Защото той беше черен.

Беше различен и красив. И Ана вече беше сигурна, че това е нейният необикновен принц от детските ѝ блянове и приказки, които измисляше сама, когато искаше пак да избяга от дома... някъде – където е различно..., ама съвсем различно. Сигурно там, където беше любовта. Любовта, която я плашеше, в която не вярваше, но търсеше. Любовта, с която трябваше да премери сили. След хаоса от чувства вкъщи, да победи ли искаше или да загуби в този двубой?

Любовта, която трябваше да властва, беше бушуващ огън, подсечени колене, стомашни спазми или сладък опиум, музика и вихрен танц и нейна доброволна пленница, тя беше ту доволна от поражението си, ту се презираше за слабостта. Колегите ѝ успяха да насочат чувствата си трезво и стандартно. Бяха традиционни като на седянка. Той беше необикновеното, истинското, непредвиденото, неудържимо импулсивното.

                                    ДРУГ ОТКЪС

Упражнението при Кольо Готвача този път надмина най-добрите очаквания на всички. Обикновено той успяваше да им задръсти мозъците с латински наименования на разни fossae, фасции, laminae и тям подобни и всичко това поднесено с любов, с апетит за още и още, със закачка в погледа и усмивка, сякаш са на банкет. Така се увличаха да повтарят латинските наименования, както седнали на чашка спътници от различни националности повтарят разни думички на различните езици и ги онагледяват с жестове. Асистентът онагледяваше върху някой череп или орган.

Този път човекът беше нещо в настроение и малко по малко се отклони далеч от темата, като накрая съвсем я заряза, тъй че вече никой не помнеше откъде бяха започнали. Като сравняваше расовите физически черти на хората, асистентът им започна от телосложението, прехвърли се на очите, за да премине по-нататък неусетно към женските гърди, което много се понрави на колегите. Темата вълнуваше Кольо Готвача с актуалността си. Той очакваше скоро разрешение да замине на работа в горещия континент. Човешко беше това малко лирично отклонение. Кой знае, може би тамошните страстни обитателки не му бяха съвсем безразлични, ако се съди по ентусиазма му от явно неслучайната тема. Дотук Ана остана много удовлетворена, защото асистентът им обясни, че по-стройните си фигури африканците дължат на климата, при който живеят, а също така, че от трите основни раси най-красиви очи имат африканците.

- Ако се вгледате в чертите на лицата на африканците, ще забележите, че те са по-меки и по-топли от чертите на нашите лица, които са остри и ъгловати. Сигурно това също се дължи на горещия климат там. Много бели жени си правят пластична операция на устните, за да имат чувствени устни като африканските жени – продължи своята хубава лекция Кольо Готвача.

Сякаш Ана си беше поръчала тази лекция.

– Има три типа женски гърди: европейски, островитянски и африкански – продължаваше сладкодумният асистент.

Ана вече предусещаше, че той е на нейна страна и сега ще каже, че най-хубави са африканските. Сякаш беше африканка, а не българка, европейка.

– Европейските имат повече жлезиста и по-малко съединителна тъкан, тясна основа и затова малко цилиндрична форма. Заради това, както и заради малкото съединителна тъкан, няма какво да ги държи и са по-отпуснати.

Момчетата бяха много доволни от избраната тема. Доколкото Ана разбра, островитянските гърди най не струваха, а всички точки пак обраха африканските, които били конусовидни, поставени на широка основа и поради многото съединителна тъкан – стегнати и изправени.

Каквото щат да си разправят, африканките са супер! И африканците... И Матю!

Трябваше ѝ това насърчение. Сякаш Готвача беше казал: „Напълно обяснимо е да си влюбена.“ Нали що се отнася до анатомията, той беше авторитет.

- Що се отнася до цвета на кожата, би могло да се каже, че ние сме безцветни и че това не е качество – продължи тази полезна лекция Кольо Готвача. - Просто, в кожата на африканците се образува повече пигмента меланин, за да ги предпазва от силните слънчеви лъчи. Чиста случайност е къде сме родени – тук или в Африка. Надявам се, хората по света да станат по-толерантни един към друг, защото е въпрос на съдба това, кой какъв е. В този смисъл, дори и личните ни постижения, с които се гордеем, са въпрос на съдба. Кое, според вас, е по-голямо постижение - постижението на някой, който е израснал, без да получи много грижи и внимание, преодолял е много трудности и е успял да стане честен трудолюбив човек или дори да има професия или вашето постижение да бъдете тук, защото вашите родители са се погрижили да ви изпратят тук, за да станете ветеринарни лекари и да имате после самочувствието, че сте нещо повече от един обикновен трудолюбив човек? Хората са различни. Сещам се за една много хубава мисъл на Алберт Айнщайн. „Всеки е гений, но ако се съди по способността на една риба да се изкачи на някое дърво, тя ще живее целия си живот, смятайки че е глупава.“

Колко хубава беше тази лекция.

По-късно Ана щеше да се увлича все в този дух да събира точки в полза на забранената си любов. В България, думата „негър“ означаваше просто „човек от черната раса“. В самата дума не се влагаше презрителен смисъл, но имаше много хора, които имаха презрително отношение към хората от тази раса. В Ямбол – тази провинция – имаше само едно полувисше училище и за хората там, да видят един жив африкански студент, беше нещо наистина запомнящо се, нещо екзотично. По телевизията виждаха музикални и танцови изяви на африкански певци и танцьори. Хората коментираха, повече или по-малко очаровани. „Тези пъргави, пълни с енергия маймуни! Кръвта им кипи. Чистокръвни коне.“ Танцът и музиката са в кръвта на африканците. Когато те танцуват и пеят, музиката започва да пулсира ритмично във всяка клетчица на страстните им тела. “Black is beautiful” – казваха на английски някои, които бяха пътували и видели повече свят.

След упражнението момчетата, преливащи от новите полезни знания, скицираха разни типове женски гърди на дъската и ги надписваха отдолу с имената на момичетата. Забавляваше ги това не съвсем безобидно занимание.

                                       ДРУГ ОТКЪС

Матю беше войник на Биафра. Когато нигерийската войска влезе в Онитша за първи път, войниците на Биафра отстъпиха в безредие, но още същия ден се реорганизираха, извършиха успешна контраатака и отблъснаха нигерийските войници вън от Онитша.

През 1960 година Нигерия става независима от Обединеното Кралство. През 1963 година нацията основава Федерална Република. В Северна Нигерия има мюсюлманско мнозинство, докато населението на юг е предимно християнско. Съществуват икономически, етнически, културни и религиозни напрежения между различните етноси в Нигерия. През 1966 година се извършва военен преврат, а шест месеца по-късно контрапреврат. Двата преврата задълбочават етническото напрежение в Нигерия. След като федералните и източните правителства не успяват да се споразумеят, на 26 май 1967 година източният регион гласува за отцепване от Нигерия. На 30 май 1967 година военният управител на югоизточния регион провъзгласява новосъздадената Република Биафра. Опитът на Биафра да напусне Нигерия довежда до нигерийската гражданска война.

След две години и половина война повече от два милиона цивилни граждани на Биафра умират от глад заради пълна блокада на региона от страна на нигерийското правителство. Република Биафра съществува от 30 май 1967 година до януари 1970 година.

Много хора считат Биафранската война за геноцид.

Какви следи оставя войната в душата на тези, които са я преживели? Колко време е необходимо, за да бъдат преодолени психическите травми, причинени от войната, чувството да си мразен и преследван?

Поне външно Матю не изглеждаше потиснат заради ужасите, преживени по време на войната. Може би беше така силен, защото намираше упование в доброто семейство, в което беше отраснал.

                                  ДРУГ ОТКЪС

Компанията съкафезнички на Ана беше забавна и сравнително сговорна дружина. Емилия, момичето с грузинските очи, се прехвърли в друг институт и ги напусна. На нейно място дойде Лидия – водачката в движението за опазване на баници от крадци. В друго отношение Лидка беше доста неприсъстваща, защото беше влюбена в Огнян. Скоро щеше и тя да ги напусне, за да се пренесе в семейните общежития и мястото ѝ да заеме една четвъртокурсничка, Ваня, омъжена, чийто съпруг отслужваше военната си служба след института. Така че титуляри си оставаха Ана, Жана и Краси.

Ана и Жана не си намираха удобно място дори нощем в леглото. Краси хъркаше, а Лидка спеше невъзмутимо, усукана като пашкул в завивките си.

– Уф! – не издържаше по някое време Жана. – Анете, спиш ли, ма?

– Не-е... – възмущаваше се сякаш Ана. /“Как можеш да си го помислиш.“/

– Хайде! Тая пак нае балканите! – Репликата се отнасяше до епическото хъркане на Краси.

След малко Жана направи отчаян опит да овладее положението.

– Красо!

– Ъ-ъ-ъ...

– Хъркаш. Обърни се!

На Красимира просто нямаше да ѝ прилича да не хърка – жизнена и силна, готова всичко да превърне в смях и благоговееща пред ветеринарната си медицина.

– Анете, гладна съм – обяви сломено Жана.

Не беше нещо рядко да прегладнеят посред нощ след безрезултатната борба за сън.

– Няма нищо в шкафа.

Жана се измъкна от кревата с привичните си бунтарски движения и решително отвори шкафа. Измъкна оттам една глава лук. Понякога си правеха салата със зимнината с чушки и домати, които получаваше Ана от дома си, но сега беше останала само тази сиротна главица лук.

– Има лук и хляб. Ето и шарена сол. Идеално! – Тя изглеждаше наистина доволна, замахна с юмрук и смачка с трясък луковата глава.

– Хей! – свести се ненадейно Красимира и се опита да се ориентира в обстановката. – Ама... какво правите вие, бе?

Ана също се беше присламчила към шкафа и през лучени сълзи захапала сухия хляб.

– Ядем – тросна се Жана. – Какво искаш? Ти си хъркай там!

Лидка спеше. Да я удушиш.

– Вие сте луди! Караконджули – констатира Краси, обърна се към стената и миг след туй захърка сладко пак.

                                                     ДРУГ ОТКЪС

Най-сетне! Беше толкова уютно в подслона на прегръдката му. Да можеше да си остане тук. Да става каквото ще. Целувката му ги плени върху ментова поляна и някаква прохладна нега я попиваше от допира на гладката му кожа. Той отваряше очи, усмихваше се на томителната ѝ жажда за него и извиваше гъвкавото си тяло да покрие с целувки всеотдайността ѝ. И после сякаш не бяха вече двамата заедно – откъснати метеорити, запратени в необятната шир. Матю, обладан като че от ритъма на буен африкански танц, от който тялото вибрира, отнесен в един мистичен свят на тайнствен обред и по команда на тим-тамите, предаден във властта на демоните вътре в себе си. Той отваряше очи, като че да се изтръгне от властта им и да се приземи в нейните очи, но тя не беше се завърнала, омагьосано разпиляна в необятната шир. Те се търсеха, зърваха, загубваха и накрая се събираха в магията на този непонятен свят. Събираха се като пръснати сами искри в едно зарево.

Гласът на Бари Уайт се прокрадваше през процеп на съзнанието ѝ. Отвори очи.

– Върна ли се вече? – Той я гледаше лукаво.

– Какво?

– От седмото небе?

Разкрита, тя се сви под рамото му. Стана му весело от това и през смях нацелува глупавото си момиче.

                                              ДРУГ ОТКЪС

Дървеница наистина беше цял град – вълнуващ младежки град. Град на мечти, любов, младост, красота, музика, танци, дискотеки, приятелства и разбира се – амбиции, борба, победи, изобщо – всичко най-красиво в живота. По улиците и пътеките между блоковете цареше пъстрота и оживление. Младежи си подвикваха и махаха отдалеч за поздрав или волни закачки.

До деветнадесети блок, в който щеше да живее Ана, всичко беше близо – стадионът, поликлиниката, студентската дискотека, в която срещу студентска книжка и само с кока-кола или дори без консумация можеш да си бохем и да танцуваш до два часа след полунощ. Деветнадесети блок имаше четиринадесет етажа, а не три, както на Четвърти километър.

Фоайето беше просторно и както по-късно щеше да се разбере, не само Ана беше оценила качествата му за импровизирана дискотека. Много, много се танцуваше тук.

                                            ДРУГ ОТКЪС

Виктор и Мона щурееха и го дразнеха.

– Ех, вие! – махна той снизходително към тях. – Ние сме вече старо семейство.

След поздрава Ана още не беше продумала. Гледаше Матю, докато той превърташе касетата. Същият. Моят Матю. И не е съвсем той… Толкова близо, но като че зад някаква витрина.

– Чуй тази песен! Искам да танцуваме – каза той с тих, дрезгав глас, взе ръцете ѝ и кимна към Виктор и Мона. – Остави ги тях.

Светът възкръсваше с докосването му и от това болеше. Музиката окупира Ана до дъха ѝ. Матю я целуваше. Тя осъзна това като човек в несвяст, на когото бяха дали първа помощ.

 „Обичам този мъж!“

Отприщи се, изригна в гърдите ѝ като режеща, жизнено необходима глътка въздух това проклятие – любов.

Той мислеше, че предстои да се изравя още много. Много още. Сам ще трябва да изкове сечива за себе си и нея. Усещаше, че няма сега по-близък човек от нея по душа и иска тя да е до него.

Има в нея нещо, нещо от самия него. Някакво дълбоко неудовлетворение, някакъв див копнеж, някакво чувство за обреченост и едно безумство накрая, спиращо, сгъстяващо времето в един красив миг.

                                             ДРУГ ОТКЪС

Няма я Ан с Виктор и Мона.

Матю се усмихваше на приятелите си със свит стомах.

Сбогом, България!

Може би тя ще дойде…

До полета оставаше малко време. Високоговорителят вече призоваваше пътниците да преминат в залата за заминаване. Приятелите му поеха към площадката за изпращачи. Матю хвърли поглед след тях. Една горчивина беше застинала върху усмивката му. Виктор не беше виждал никога приятеля си така потиснат, както през тези последни дни в България.

Седем години в България. Самолетът набираше скорост.

Този самолет щеше да пътува към едно неизвестно бъдеще. В миналото остана нещо важно недовършено, нещо изгубено. Бъдещето беше една съвършено празна страница. Какво ще бъде написано на нея?

Самолетът излетя. Все по-далеч остава България. Ан е там някъде. Далеч. Все по-далеч.

„Наистина ли я загубих?“ Матю не искаше да повярва, че е така.

Как да започне бъдещето с една загуба? Какъв старт е това?

„Ще ѝ напиша писмо през лятото, когато тя ще бъде в Ямбол – реши Матю. – Така ще съм сигурен, че тя лично ще получи това писмо.“

Сега трябва да започне лекарската си практика. Няма да е лесно. Къде ще намери работа?

                                                     ЕПИЛОГ

Доста години минаха, откакто аз и Ана прекарахме две седмици заедно в онзи санаториум.

Тогава тя разказваше своята история и стъпка след стъпка откриваше, че беше прогонила своята любов.

Причината за това беше комплексът за изоставеност, създаден по време на детството ѝ.

Аз съм психолог по професия. Човешката душа и лабиринтите, в които тя може да се заблуди, ме интересуват, затова съм добър слушател. Точно от такъв слушател имаше нужда Ана, за да направи едно пътуване към себе си, разказвайки историята за своята голяма любов. Тя не подозираше какво откритие щеше да направи, докато разказваше тази история. Просто чувстваше нужда да я разкаже. Навярно имаше нужда да си отговори на някои въпроси. Любовта е била неин спътник в това дълго пътуване към себе си.

 

Откъси от романа Апокрифна любов

Автор - Анюта Ангелова

Дата на издаване - 27.07.2019

Език - български

Категория - Художествена проза, роман

Copyright 2019 Anyuta Angelova - All rights reserved

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_-_Copia_6.pdf
Изтегляне на електронна книга /DOWNLOAD EBOOK/
Покупка на книга печатен формат
Изтегляне на електронна книга /DOWNLOAD EBOOK/

You will find an English translation of this TAB on the FAQ page /13,14/

Електронна книга може да купите по два начина:

1. Чрез бутона КУПИ и попълване на формуляр за поръчка. На посочения от вас имейл ще получите имейл с приложен EPUB файл с избраната от вас електронна книга.

2. Чрез бутона ПЛАТИ И ИЗТЕГЛИ. Ще бъдете отведени в сайта на еPAY.bg. За да можете да ползвате услугите на този сайт, трябва да сте регистриран потребител в него. Можете да платите както с микросметката си в този сайт, така и с кредитна или дебитна карта, които ще свържете към тази сметка. 

След като заплатите избраната от Вас електронна книга, във формата за плащане ще пише - Извършено плащане. Кликнете върху бутона Продължи, който се намира най-долу на екрана. Той ще ви отведе на страница, откъдето ще можете да изтеглите файла с избраната от вас електронна книга.

За повече информация вижте секция FAQ. - Как да купя електронна книга?

ВАЖНО!!! Моите електронни книги са без DRM защита. Може да ги свалите във всяка секция на вашия компютър или мобилен телефон. За да отворите файла и да четете, ще ви е нужен четец за електронни книги Adobe Digital Editions и съответно акаунт /Adobe ID/ в ADOBE.COM, които ще получите безплатно. Вижте как да направите това в секция FAQ. - Как да чета електронна книга?

Друг подходящ четец е PocketBook Reader.

 

 

Покупка на книга печатен формат

Препоръчваме ви да купите книга печатен формат като изберете начин за плащане С НАЛОЖЕН ПЛАТЕЖ. Ще платите на куриера при доставка на поръчката.

Ревюта

( )

Оценете
Апокрифна любов - откъси от този роман
Вашата оценка
Име:
Заглавие на ревюто:
Мнение:

Грешка при изпращане на оценката.

Все още няма ревюта за този продукт
Добави Ревю

Вашето ревю беше изпратено успешно!